jump to navigation

Тея дни 23.02.2006

Posted by mierin in . add a comment

Сега съм във Варна.

Яку.

Макар че някои неща от живота като казуси са ми ясни, ясно ми е и безсмислието на някои въпроси, аз пак продължавам да ги мисля.

Уникално е откъде съзнанието ми вади всекви дребни проблемчета, припомня ми ги и ме упражнява пак да ги мина по мисловната.

Веднъж ми казаха, че моя най-голям враг съм си аз самата. Притежавам способността да се изяждам от собственото си недоволство от своята личност. Това стои пред мен като issue всеки ден по принцип. Разликата е, че сега страдам от липса на воля да преодолея дребните предизвикателства.

Някаква беззвучна апатия ме е обзела. Но това не е живот. Затова сега като натисна “Публикуване” тегля майната на тази апатия, стъпквам я така, както само аз умея да тъпча боклука в мислите си и продължавам напред :-)

Тютюн 20.02.2006

Posted by mierin in , , . 3 comments

Е, книгата най-после свърши. Започна твърде много да ми влияе вече. За втори път се случва.

Изписах и изказах много по темата.

След първия прочит се страхувах да не дойде момент, в който ще мога пълноценно да се идентифицирам с отегчената част на Ирина. В някои отношения все пак съм на този път, но няма как. Щастлив човек съм си.

Но определено нямам намерение да остана пасивна като нея.

Като сравнявам двете редакции, определено Лила е много добре вмъкната.

Не липсват и малките мазнения пред комунизма, но мисля, че те са неминуеми като се има предвид, че книгата излиза по това време. Всъщност освен малката забележка, че комунистическия е по-силен от немския дух, мисля, че имаше някакво пристрастено кофти отношение към буржоата. Димов много пише за отровата на “Никотиана” и как парите са отровили живота, за нравствените просветления на героите и за тяхната безнадеждност като отломки от стария свят.

Книгата много ми харесва. Особено със свойте пълнокръвни образи.

И сега, като след първия прочит ме обзема една малка жажда за живот. Усетих какво ми липсва през последните няколко седмици. Нещо, което ми бе изсмукано с началото на сесията. Малките вдишвания на чист живот. Лежането по време на сесията като че ли ги погуби за един кратък момент. Не трябваше да допускам това. И няма да го допусна пак. :-)

Първите

Posted by mierin in , . 3 comments

Току що имах щастието да идентифицирам една миризма от моето детство:Ментовия чай. Такъв са ни сервирали в детската градина. Носи спомен на леко топъл чай в столовата. Носи спомен на детство.

Другата миризма, която преди известно време идентифицирах е тази на миришещите пръчици, аромат “Канела”. Познат ми е от Япония.

Тогава там се скъсахме да ходими по храмове и шраинове. Помня, че в големите стари храмове имаше огромни съдове, като кадилници, пълни със ситен прах от тези пръчици, а оттам се разнасяше характерния аромат из целия храм. Помня огромен Буда. Оттам се затърколват другите спомени от Япония.

Това, за което си струва да се посети тази страна, според мен, са градините. В тях има едно невероятно усещане за покой.

Posted by mierin in , . 3 comments

Продължение на изтрещяването:

1) Снощи си подхвърлих с чужда помощ идеята, че вероятно просто ми е скучно. Сега намирам огромно удоволствие в това да подлагам на дисекция себе си и тази мисъл. :-)

2) “Тютюн” наистина лошо ми действа. С всичките тези съждения за Ирина, Фон Гайер и Костов даже сънят ми беше трескав и неспокоен. Уникално. Вероятно става дума за кошмар.

3) Днеска траках на токчета чак досега. Ухф, какви жертви правят жените, за да задоволят своята суета :-) Дори не става за суета свързана с покоряване на мъже (е, приятно е, но вече стана скучно(ха-ха.))

Имам една теория за жените и цялата тая модна индустрия. А тя е, че жените не се обличат супер модерно, за да се покажат на мъжете, в повечето случаи на тях не им пука особено, а за да накарат другите жени да позеленеят от завист.

Предполагам, че на подсъзнателно ниво една жена като види, че друга е по-добре екипирана от нея се зарежда с чувство за неуспех и това се отразява по някакъв начин на нейното излъчване. Затова се е получила удобната заблуда, че мъжете по принцип скачат на модно. Сега, някои наистина скачат, но аз визирам обикновения средностатистически гладък мозък( :-) ).

Гениално, нали? :-)

Промяната 19.02.2006

Posted by mierin in . 1 comment so far

В резултата на краткото боледуване усещам една промяна в себе си.

Преди бях по склонна много да живея и малко да мисля. Сега ми омръзна да живея и предпочитам повече да мисля. Удоволствието да водя диалог със себе си придобива изненадващи габарити:-)