Студентски 05.03.2006
Posted by mierin in . add a commentНадпис в залата за лекции върху банка: “Тук зверски бяха убити стотици часове!”
е, да…
focus
Posted by mierin in , . 5 commentsI’ve become too self focused. Толкова съм пълна със собствената си истина за много неща, че нямам търпение да чуя или видя чуждата.
С хора, с които имах нещо общо преди, вече нямаме нищо общо. Гледаме се и мълчим. Sad but true.
Тhese days се чудих защо пък да не ми се играе ЛАРП. Днес разбрах, че си падам просто по друг тип игри. 
Също така вчера се изненадах приятно/неприятно като си дадох сметка какво търся тея дни и колко безпочвено е това търсене. Липсва ми свежарската емоция от предишните години, и уви, не може да се върне. В онези дни аз направих своя избор, събрах безценен опит и това е.
Оттук нататък трябва да се отърся от тази химера, която определяше подсъзнателно действията ми през последните два-три месеца.
Друг интересен issue е защо и доколко имам нужда от други хора около мен. Знам само, че искам, без да съм готова да дам. Т.е. съзнателно си казвам “какво толкова” и съм готова да давам доверие, ъмъ като опре ножа до кокъла аз просто се усмихвам и отклонявам вниманието с въпрос. Have to meditate on this.
Искам да си направя татуировка.
Днес е Сирни Заговезни. За поредна година се питам дали съм готова да простя за разни неща. За поредна година отговора е отрицателен. Може би е положителен, но да простя това значи да забравя, а аз не мога да забравя. Тъжно. Бих искала да оправдая светлия образ в мен за мен, но всеки път като се сблъскам с този въпрос осъзнавам, че съм само един човек.