jump to navigation

Vanilla sky 19.03.2006

Posted by mierin in , , . add a comment

В момента го дават по Нова Телевизия.

След като го гледах първия път, не престанах да се чудя как така живота на главния беше страхотен до момента, в които той се качи в колата на приятелката си и после катастрофираха.

Той трябва да е бил страшно дебелокож да не усети, че тя изпитва нещо повече, а и, че е психически нестабилна.

Естествено този въпрос се поражда от моят стремеж да намеря начин да предотвратя това. Сигурно е някакъв инстинкт за самозащита.

Случва ми се да си мисля: “Този мой живот е твърде хубав, за да е истина” и чакам събитието, което логично би трябвало да го превърне в пепелища.

И като дойде този момент, дали ще бъда достатъчно силна да го понеса?

Примерно, ако и аз катастрофирам и лицето ми бъде обезобразено или бъда на количка, дали ще имам силата да преодолея това?

Мисълта, че един ден ще остарея и няма да мога да си ползвам краката, да дишам и тн както трябва, въобще, че лесната употреба на тялото ми ще бъде затруднена, ме кара да искам да подскачам и да се наслаждавам на всяка минута.

Живота е наистина невероятен.

Днес

Posted by mierin in . add a comment

Днес още не е настъпило щастливото събитие.

Уча с удоволствие по микроикономика. Въиии.

Чакаме трепетно щастливото събитие.

Времето навън е хубаво.

Още чакаме щастливото събитие. АРЕ ДЕ!