jump to navigation

битки, битки 22.05.2006

Posted by mierin in , , . 3 comments

Всеки има своя битка.

Сега докато гледам Рим си мисля, че земята е пренаситена с кръв.

Въздуха се е пренаситил с душевни терзания.

Небето се е пренаситило с отровни газове.

Кара ме някак си да се чувствам уморена.

Няма го това чувство на ентусиазъм, което би трябвало да вдъхват песните на manowar, само една безгранична умора.

Може би я има и защото цял ден спа :)

Дрехи 19.05.2006

Posted by mierin in , . 3 comments

Днес сутрента ми станаха дрехи, които не са ми ставали от доста време или въобще. :-)
По случай празника, че закопчах копчетата на една от полите, реших да преям от щастие. Успях.

Сега ми е тежко :-(

Но за 4 часа имам да науча 4 урока, освен ако не се офлянквам твърде много:-)

Вид: Избръснат и женствен :-Р

Лято

Posted by mierin in , . 2 comments

О, да, Лятото идва….

Winampa ми отбелязва това с 208-fountains_of_wayne_-_stacys_mom-swe.mp3. Считайте се за поздравени.

Днес ще уча за теста утре. Ученето ще се състои в написването на всички важни неща на едни листчета, които ще чета като ходя до тоалетната. Ама не съм ли хитра бееееееее :-))))))
Определено ми липсва пълната гама студентски опит, НО има надежда:-)

Sad but true 18.05.2006

Posted by mierin in , , . add a comment

Eдин от основните проблеми на моята свърхчувствителна егоистична личност, която се изживява и като донякъде литуратурен интелигент, е че успява да намери невероятни подтексти в най-простите думи. Естествена следа от цербера по български, която ме възпитаваше в 7 клас и нещото, което бъркам с интуиция.

И така.

И пак. И всеки път е така. И АААААААА.

Сетих се. Утре ще издебна момент, когато няма никои вкъщи и ще се накреща на воля.

Разни 17.05.2006

Posted by mierin in , , , , . add a comment

Много учене, много нещо.

Поне е интересно.

Изненадвам се от новата форма на вечния ми комплекс за малоценност. Човешкото подсъзнание е невероятно нещо.

С тези периодично появяващи се форми лесно се справям, защото са прозрачни глупости, но последното просто незнам. Усещам, че за моето свръхчувствително реагиране в дадени ситуации има даже и реална причина.

В крайна сметка мога да се дистанцирам от цялостната ситуация, да тегля една майна на моята свръхчувствителност и да оставя нещата сами да се развиват.

Виж, за това определено ме бива. Да тъпча проблемните елементи в някоя дупка на съзнанието си за неопределен период от време и да продължавам да живея. Резултата е, че някои неща от миналото все още влияят на моята преценка за сегашни ситуации.