Деня на детето 01.06.2006
Posted by mierin in , , , , , . trackbackА аз се чудех защо днеска по улиците имаше толкова хлапетии 
Незнам какво е значението на факта, че отдавна престанах да отдавам на този празник повече значение. Предпочитам да си мисля, че просто съм изоставила надслова “Детството е най-хубавия период от живота на човек”. Може би защото не беше. А може би и защото не помня.
Вероятно ще започна да го ценя повече като си родя някое друго дете.
В този ред на мисли да се похваля, че ям като бременна. Но не съм. И слава богу
Миналата седмица по това време тамън си отглеждах перфектното тяло, сега нося корем на известно разстояние пред себе си. Но се стягам. Всеки ден. Поне по сто пъти.
Прочетох “Нощен патрул” на Лукяненко. Доста приятно, успя да ми задържи вниманието, но не е и нещо особено.
Там толкова внимание се отделяше на въпроси Светлина, Мрак, Добро, Зло, че тази вечер като пробвах да се заям с няколко човека се изсмях на себе си, защото го правех по рефлекс. Желание да променя хората, примесено с абсолютната увереност, че аз съм Правилно.
Нека всеки живее както може и желае
Тея дни също така се замислях и за своята емпатия, доколко е развита, има ли почва, изкоренена ли е, заторена ли е, напръскана ли е, абе щуротии.
По този случай един двама ми казаха кое е първото впечатление от моята персона. Не вярвайте на първо впечатление. Аз всъщност съм сравнително консервативен положителен човек.
Също така се засегна е въпросът за обсъждането на трети хора. В средите, в които преди движех и сега се появявам от време на време, отдавна хората се познават. Всеки има мнение за всеки. Напълно ми е ясно, че тези, които днес ми се усмихват вчера са говорили глупости зад гърба ми и че правят това и помежду си. По-тъпото е, че никои никого не защитава. Е, това е може би малко детски принцип, но като се замислих от тази гледна точка тези всекидневни игрички ми се сториха отвратително глупави, а аз определено не искам да си губя времето затова реших да разредя срещите си с тези хора още повече.
Също така да знаете, че чудовището в килера е толкова голямо колкото му позволите да бъде. Наблюдавам това при отношенията на други хора. Аз самата още не съм преодоляла страха си от тъмното или от дребните гадини. Тъй че това го знам само на теория.
Писах курсова работа по реторика за невераблната комуникация. По този случай си пуснах речта на Джордж Буш на 9 / 11. Помня какво беше настроението тогава, но сега той изглежда смешен.
Всъщност жестовете и всичко му е много добре модулирано освен паразитната мимика на лицето, която се изразява в често мигане с очи. КАто се има предвид принципа на количеството поглед, колкото повече толкова повече, с това свое мигане той отклонява вниманието от своя изказ и подсъзнателно човек просто не му обръща цялото си внимание. Разсейва се.
Не съм гледала нови записи и незнам дали се е оправил, но още откакто гледах филма 9/11 на Майкъл (?) Мур Буш ми е неприятен. Отпреди това просто не ми харесваха свинските му очички.
Котката ме гледа сънливо. Тя тея дни е в любовно настроение. Докато си търсех материали из нета за курсовата попаднах на един за езика на тялото на котките. Оказва се, че животното е неслучайно толкова гальовно. Тя просто ме маркира за своя.
Лека нощ:-)
Коментари»
no comments yet - be the first?