Днес 13.04.2006
Posted by mierin in , . 9 commentsДнес станах с велики планове да ходя за сефте на катерене, но следобеда нещо се поуспах:-)
Но днес гледам Lost няколко епизода от втория сезон и те просто къртят мивки:-))
Вид:все още брадясал и м ъжествен
Алтернативен вид: избръснат и задоволен:-)
Vanilla Sky 2 20.03.2006
Posted by mierin in , , . 10 commentsХммм….
Току що свърши.
Имаше нещо много тъжно в края. Някакъв интуитивен стремеж към идеалния образ.
Много хубаво предаден. Определено ме зареди:-)
P.S. Да се похваля, че щастливото събитие се случи.
Татенцето-което-не-стана-татенце-и-нямаше-защо-да-става-татенце-след-като-бях-забравила-факта-че-месец-февруари-има-два-дена-по-малко трябва да черпи:-)
Vanilla sky 19.03.2006
Posted by mierin in , , . add a commentВ момента го дават по Нова Телевизия.
След като го гледах първия път, не престанах да се чудя как така живота на главния беше страхотен до момента, в които той се качи в колата на приятелката си и после катастрофираха.
Той трябва да е бил страшно дебелокож да не усети, че тя изпитва нещо повече, а и, че е психически нестабилна.
Естествено този въпрос се поражда от моят стремеж да намеря начин да предотвратя това. Сигурно е някакъв инстинкт за самозащита.
Случва ми се да си мисля: “Този мой живот е твърде хубав, за да е истина” и чакам събитието, което логично би трябвало да го превърне в пепелища.
И като дойде този момент, дали ще бъда достатъчно силна да го понеса?
Примерно, ако и аз катастрофирам и лицето ми бъде обезобразено или бъда на количка, дали ще имам силата да преодолея това?
Мисълта, че един ден ще остарея и няма да мога да си ползвам краката, да дишам и тн както трябва, въобще, че лесната употреба на тялото ми ще бъде затруднена, ме кара да искам да подскачам и да се наслаждавам на всяка минута.
Живота е наистина невероятен.
Der Untergang 12.03.2006
Posted by mierin in , . add a comment“Based on the books “Der Untergang” by historian Joachim Fest and “Bis zur letzten Stunde” by Traudl Junge, Hitler’s last private secretary from 1942 to 1945.”
Well…гледах. Изгледах. На моменти леко тегаво, но като цяло много хубаво. Много истинско направено.
Какво ли е около теб светът да се сгромолясва без абсолютно никаква надежда за спасение? Надявам се да не разбера. Геройте в американските филми винаги намират начин:-)
Или да усещаш как приспиваш съвестта си малко по малко, ако имаш такава, с дребни, разумно звучащи, обяснения? Всъщност няма нужда от това, ако си болен.
А една майка дотолкова да е обсебена от идеология, че да убие децата си? Противоестествено.
Уникално. Какъвто харизматичен лидер се оказва Хитлер, ако неговата творческа енергия е била насочена в друга посока е нямало така да се осере. Но той е твърде спорна личност, за да имам право на “ако” 
И все пак, уникално явление в история. Човешко.
Някак като се стремим да придадем на себе си и на околните част от идалния облик на свръхчовеците забравяме, че те са само човеци.
Толкова. Твърде много е изписано по темата.
Lost in translation 15.02.2006
Posted by mierin in , . add a commentnice
Предполагам, че трябваше да се разплача към края, ама нещо не успях.
Мислех си нещо от сорта: ето, той среща жената на своя живот, но повече няма да бъде с нея. Но дори и това не беше показано.
Повече ми харесаха before sunset/~rise, имаше повечко диалог, над който да се замислиш.
Филма беше като приказка, вкоято се надявам да не попадна в началните надписи. А като го няма началното настроение guess няма да го има целия филм.